Глаголните времена са едно от най-сериозните затруднения, които срещат чужденците, изучаващи български език. Особено в началния етап на обучението препятствие се оказва и звукът Ъ. Това разказа доц. Димитър Маринов, който преподава български език на чуждестранни студенти във Варненския свободен университет. В учебното заведение има специална дисциплина „Български език като чужд“, която се учи в подготвителен курс за езикова и специализирана подготовка.

Сред основните затруднения при овладяването на нашия език в областта на граматиката са членуването на имената, употребата на кратките форми на личните и притежателни местоимения, както и възвратните форми на глаголите. Според експерта чужденците се затрудняват и при съвместната употреба на глаголните времена, както и при използването на някои от предлозите и съюзите. На синтактично равнище проблемите са свързани най-вече с употреба на някои безлични изреченски конструкции, допълни Маринов. По думите му при правоговора затрудненията на чужденците идват най-вече от произношението на звука Ъ, особено в началото на обучението им, както и от правилното поставяне на ударенията. В сферата на правописа трудностите са най-вече при изписването на думи с изпадане и вмъкване на Ъ и Е, каза още Маринов. Според него в рамките на обучението някои от чужденците силно се безпокоят при овладяването на глаголната система на българския. Особено ги притесняват сложните глаголни времена (например бъдеще предварително в миналото), както и преизказните глаголни форми.

Още в самото начало на обучението курсистите са наясно, че най-вероятно ще срещат затруднения с изучаването на езика ни, каза още Маринов. По думите му причината е, че още на първото занятие всеки получава „Инфопакет за курсиста“, в който са представени основните акценти от съдържанието на учебната дисциплина. Така курсистите на съвсем ранен етап осъзнават, че българският език не е лесен за овладяване, посочи Маринов.

Експертът разказа още, че традиционно най-лесно се справят носителите на славянски езици. Обяснението е, че има немалко общи черти между тях и българския, предимно на граматично и на лексикално равнище. Практиката показва, че на африканците им е най-трудно овладяването на нашия език, каза още Маринов. И уточни, че все пак това е твърде относително, тъй като всичко зависи от индивидуалните характеристики на обучаемия.

Подготвителният курс за езикова и специализирана подготовка на чужденци е с продължителност 9 месеца, разказа още Маринов. Той подчерта, че младежите всъщност учат книжовен български, без системата му от диалекти, като целта е да натрупат комуникативни умения в широк диапазон от познати и предвидими ситуации.

На въпрос дали като преподавател има някакви притеснения за бъдещето на езика ни, при положение че мнозина от младите хора вече говорят на някаква смесица между английски и български, Маринов посочи, че този проблем е актуален от Възраждането насам. Нормален процес е в лексикалния състав на българския да навлизат думи от чужд произход, но през последните години се засили употребата на чуждици, без които преди време спокойно минавахме, посочи експертът. Според него в много от случаите думи от други, вече не толкова модни чужди езици, са изместени от английски. „Това сериозно преклонение на младите пред чуждиците (а не пред заемките) е ненужно и вредно за нашия език. По този начин българската реч обеднява и се оварварява“, смята Маринов. Според него това се отразява негативно и върху писмената култура на голяма част от младите хора. Вероятно са необходими правописни промени, но самото общество към момента не изпитва нужда (или не се интересува) от тях, най-много да се съгласим с някои козметични корекции, които всъщност ще бъдат далеч от главните недостатъци на днешния ни правопис, обобщи преподавателят.